Но не, че си отиде без причина.

Боли ме от безкрайните лъжи,

а другото все някак ще отмине.

Обичах сутрин да се будиш с мен,

да чувствам тялото ти, топлината

която даваше ми всеки ден!

А вечер с теб да гледаме луната!

Да търсим сред рояците звезди

онази нашата звезда сияйна

сред другите, която най-блести!

Която пази всяка наша тайна!

Да си отидеш ти реши сама.

Без „ сбогом „, без излишни ритуали.

Безмълвно теб погълна те нощта

под хиляди звездици засияли!

Сърцето ми не иска да прости,

защото е препълнено до края

от празни думи и безброй лъжи!

Но ще боли за тебе дълго, зная!