Очите ти са рилски езера,

като небето сини и безкрайни!

Снагата ти е Стара планина,

желана и изпълнена със тайни!

Косите ти като презряла ръж

играят с ветровете на Балкана!

Гърдите ти като земя след дъжд

за ласки са готови без покана!

Усмивката ти утринна зора,

която гали сутрин върховете!

Цъфтиш като синчец през пролетта,

приятел зиме са ти снеговете!

Край Дунава, във Странджа и Сакар,

в Родопите, във Рила и Пирина

ти палиш в мъжките сърца пожар,

като Балкана си неукротима!

Когато любиш, любиш от сърце!

Когато страдаш, криеш си сълзите!

А те са като Черното море!

Умират без да страдат във вълните!

На непокорен род си дъщеря!

Родена си свободна и красива!

Българка по кръв и по душа!

Българка, добра и търпелива!

Българка остана до сега!

Българка ще си във вековете!

Майка и любима, и жена!

Сред цветята най-красиво цвете!