Не ме моли! Аз няма да се върна!

Обичах те! Сгреших ли ми кажи!

Как ще мога пак да те прегърна

след толкова скалъпени лъжи?

Веднъж не ме погледна във очите,

за да усетиш болката ми ти.

Веднъж поне да бе видял сълзите

които от „любов„ ми причини!

Чаках те когато беше с нея.

В нощите студени бях сама.

Аз за тебе дишах и живеех,

и те срещах пак на сутринта

със усмивка. Ала ми тежеше

вътре, в мене твоята лъжа!

И се питах истина ли беше,

или само някаква шега?

Исках те! Обичах те! Желаех

твоите прегръдки всеки ден!

Впреки, че беше с друга знаех,

че поне за миг ще бъдеш с мен!

Вече всичко свърши! Нямам сили

повече за прошка и сълзи!

Аз сама съм свикнала да бъда,

а да си сам дали си свикнал ти?