Рано е и кръчмата е празна.

На масата във ъгъла съм сам.

Бутилка, пепелник и мръсна ваза,

и този ден така започва, знам!

След първата блутилка следва втора.

Цигара след цигара, фас след фас,

опитваш ежедневната умора

да я забравиш в този ранен час.

Третата бутилка щом привършиш

денят отдавна ще е превалил.

И вместо нещо смислено да свършиш

за кой ли път ти пак си се напил!

Във виното потърсих аз забрава

и прошка за любимата жена.

Но болката в сърцето си остава,

и денем ме боли, и през нощта!

Късно е и кръчмата затваря.

Тръгвам си последен и пиян.

Не, бутилката не ще оставя!

Тя е с мен за да не бъда сам!