Дали и ти си като мен сама?

Боли ли те сърцето? А душата?

Избягахме със теб от любовта

и вече само сме добри познати.

Не се научи да прощаваш ти.

Не се научих аз да ти прощавам.

В живота си човек безкрай греши.

А трябва в любовта да се раздава.

Ти бе отсреща, аз на този бряг

а между нас реката-любовта ни.

Опитах да те стигна, ала как?

Ръка да бе подала да я хвана!

Но ти си тръгна тихо, без сълзи,

без обещания. Каква раздяла!

Дори не ме погледна със очи.

Поне за сбогом да се беше спряла!

А аз не се опитах да те спра.

Дали сгреших и до сега не зная.

Ти просто тръгна и не пожела

с две думи да ми кажеш, че е краят!

Сега сама си сигурно и ти?

И аз съм сам. Светът без тебе свърши.

Повярвай-самотата ме боли!

Клон съм аз от вятъра прекършен!