Бутилката на масата стои.

Споменът в душата ме изгаря!

Капка вино в чашата искри!

Празна е. И тя като сърцето

страда но за болката мълчи.

Дайте вино! В чашите сипете!

Цяла нощ ще пием, до зори!

Пак съм сам. А празникът отмина.

Молех я да бъде тук със мен!

Бе решила-просто си замина.

Щеше да се случи някой ден.

Знаех, че такава е съдбата,

уж любов, целувки и мечти!

След това те грабва тишината

и сърцето в нея пак боли!

Дайте вино! В чашите налейте!

Тя е някъде далеч в нощта!

Музиканти, тъжна песен пейте!

Пейте за самотната душа!