Всичко вече минало е само!

Пътят ни на две се раздели,

а до скоро беше път за двама.

Времето ли нас ни раздели,

или грешките ни непростими?

Любовта на две не се дели!

Колко пъти молех те-прости ми!

Ти да ми простиш не пожела.

Аз простих защото те обичах!

Толкова ли трудно бе това?

Във любов и вярност ти се вричах.,

Който не обича не греши.

Той дори не може да прощава.

Има рози, има и бодли,

а сърцето обич заслужава!

Е, така е писано, уви,

с теб един за друг да бъдем спомен.

Истина е, любовта боли!

Като камък, тежък и огромен

тя в сърцето вечно ще тежи!

Като рана стара и дълбока

незараснала,и ще кърви!

Любовта е сладка и жестока!